Идеята за Национален съвет на общностите в България започва от опита на човек, който познава работата в индустрията, грижата за семейството и усилието да изградиш нещо със собствените си ръце.
Корени, труд и съграждане
В този житейски път има работа с машини и мотокари, пътувания между България, Германия и Чехия и възстановяване на повече от стогодишна сграда — бивша пекарна в Плауен. Връзката с България остава жива чрез семейството, паметта за рода и името на дядо Съби.
Когато усилието срещне затворена врата
Инициаторът разказва за административни затруднения, откази и ситуации, които е преживял като несправедливо и дискриминационно отношение. Зад всяка процедура за него стои конкретен човек — с работа, семейство и планове, които не могат да чакат безкрайно.
Този опит поражда въпроса: как човек да бъде чут, когато сам не успява да намери път през институциите?
От личния опит към обща инициатива
Отговорът, който търсим, е в самоорганизацията: местните общности да споделят проблемите си, да получават експертна подкрепа и заедно да настояват за конкретни решения.
Затова в основата на подготвяното сдружение стоят прозрачност на решенията и финансите, независим контрол и възможност членовете да оспорват решения на собственото си ръководство. Доверието трябва да се подкрепя с ясни правила.
Вижте предложените правила в проекта на устав ↗